"""

В море от пясък сред безброй прашинки,
под стъпки на камили и незнайни гадинки,
седях сама.
В странно мълчалива и студена тишина
аз чаках.
Наблюдавах как кервана бавно отминава,
навели морно потните чела.
По безводната шир на таз морава
с наведени скрити лица.
Съдба ли е , какво ли.......
да скиташ вечно.С толкова труд да се бориш
за малко живина.

***

Когато вечер къщата утихне
и нощта обгърне ме със своя мрак.
На сърцето му се иска да отлитне
и до твоето сгушено да бъде пак.
Когато нощем в сънища се лутам
и без спир душата ми кърви
Тогава искам аз отново да изпитам
твоите нежни, лаксави черти.

Когато ми е тъжно на душата
когато нещо в мен боли.
Отварям му широко аз вратата-
Нека то да си върви.
И в миг света огрян от чудна песен
започва весело да се върти.
В отблясъците на прекрасна есен,
на нежни слънчеви лъчи.
Прекрасно е , и толкова е лесно.
И всичко тъй се нареди-когато тъжно ти е, и е мрачно-
пусни го, нека си върви.

Телефонен разговор

Добър вечер, скъпа моя малка!
Добър вечер ти повтарям аз
и целувам черната слушалка,
чуваш ли сълзите в моя глас?
Чуваш ли ме, много сме далече,
ветрове и нощи ни делят.
Аз при теб пристигам тази вечер,
да се стопля подир дълъг път.
И ако в стаята е душно
ще излезем под нощта навън,
в топлата си пазва ще те гушна
и ще те целуна преди сън.
Аз притискам черната слушалка.
Чуваш ли ме, вятърът е лош?
Лека нощ, любима моя малка!
Моя тиха радост, лека нощ!

Цвете за щастие

И ето по средата на октомври, с много трепет в сърцето посрещнах моето цвете.И как да кажа, че не е най-красивото и чакано събитие в живота ми.И как да спра сълзите, които напират-сълзи от радост и от облекчение, че всичко завърши благополучно.
А днес, четири месеца по-късно, още не мога да повярвам, че в живота ми грее едно Слънце.Слънце, чиято светлина огрява и най-сивите ми дни, огрява и най-затънтените краища на моята душа.
И всеки ден ще давам всичко за нея, ще се боря да е щастлива и много обичана, ще се боря да стане добър човек.