"""

В море от пясък сред безброй прашинки,
под стъпки на камили и незнайни гадинки,
седях сама.
В странно мълчалива и студена тишина
аз чаках.
Наблюдавах как кервана бавно отминава,
навели морно потните чела.
По безводната шир на таз морава
с наведени скрити лица.
Съдба ли е , какво ли.......
да скиташ вечно.С толкова труд да се бориш
за малко живина.

***

Когато вечер къщата утихне
и нощта обгърне ме със своя мрак.
На сърцето му се иска да отлитне
и до твоето сгушено да бъде пак.
Когато нощем в сънища се лутам
и без спир душата ми кърви
Тогава искам аз отново да изпитам
твоите нежни, лаксави черти.