"""

В море от пясък сред безброй прашинки,
под стъпки на камили и незнайни гадинки,
седях сама.
В странно мълчалива и студена тишина
аз чаках.
Наблюдавах как кервана бавно отминава,
навели морно потните чела.
По безводната шир на таз морава
с наведени скрити лица.
Съдба ли е , какво ли.......
да скиташ вечно.С толкова труд да се бориш
за малко живина.