И ето по средата на октомври, с много трепет в сърцето посрещнах моето цвете.И как да кажа, че не е най-красивото и чакано събитие в живота ми.И как да спра сълзите, които напират-сълзи от радост и от облекчение, че всичко завърши благополучно.
А днес, четири месеца по-късно, още не мога да повярвам, че в живота ми грее едно Слънце.Слънце, чиято светлина огрява и най-сивите ми дни, огрява и най-затънтените краища на моята душа.
И всеки ден ще давам всичко за нея, ще се боря да е щастлива и много обичана, ще се боря да стане добър човек.
Браво!Много красиво казано.
ОтговорИзтриване